Правила за публикуване на съдебните актове

                                       УТВЪРЖДАВАМ:………………………………...

                                       Административен ръководител:

                                                                                              Ив.Димитрова

  
 
 
 
 
 
ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
П Р А В И Л А
 
ЗА
 
ПУБЛИКУВАНЕ НА
 
СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ
 
 
 
 
 
 
 

ГР.ЕТРОПОЛЕ

 

05.11.2009 година
 
 
 
 
 
І.НОРМАТИВНА УРЕДБА НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТОНА СЪДА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ
 
            1.Чл.64/1/ / Изм.-ДВ,бр.33 от 2009г./ Актовете на съдилищата  да се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
            /2/ Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата се публикуват без мотивите им.
 
1.Публикуват се съдебните актове, независимо дали са обжалваеми или са влезли в сила;
 
2.Не се публикуват периодично, а незабавно;
 
3.Районен съд гр.Етрополе  сам се грижи за публикуването на собствените си съдебни актове, при което по-долния по степен съд няма задължение да публикува постановените по реда на инстанционния контрол актове на горните съдебни инстанции.
 
4.публикуването се извършва на интернет страницата на съда.
 
 
 
ІІ.ЦЕЛИ НА ПУБЛИКУВАНЕТО
 
Законовото изискване регламентирано с разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗСВ е с цел осигуряване на прозрачност относно работата на съдилищата и оповестяване на създавана съдебна практика с оглед повишаване на ефективността на съдебната система, както и за улеснение на гражданите.
 
 
            1.Осигуряване на прозрачност относно работата на Районен съд гр.Етрополе чрез оповестяване на постановените съдебни актове / резултатите да са видими и достъпни за обществото чрез използването на технически средства./;
 
            2.Оповестяване на създаваната практика чрез постановените съдебни актове / с оглед възможността за страните да упражняват правото на касационно обжалване и обосноваване на неговата допустимост- чл.280, ал.1 от ГПК, с оглед ориентиране на магистрати и други юристи в практиката на районен съд гр.Етрополе и съдиите от същия съд  или по определени дела/.
 
            3.Ролята на публикуването се изразява преди всичко в публичен отчет за това какви и колко съдебни актове се постановяват, като доказателство за ефективност на системата.
 
            4.Посредством публикуването, резултатите на РС –Етрополе стават видими и достъпни за обществото.
 
            5.Публикуването на съдебните актове има за цел и да обезпечи приложението на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК / На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото./
 
            6.Публикуването на съдебните актове от РС-Етрополе, съставлява и един от начините за споделяне на съдебна практика между самите съдии.
 
            7.Улесняват се гражданите / страните по делото/, тъй като публикуването служи за тяхното дистанцирано уведомяване, че съдебният акт е постановен.
 
 
 
 
ІІІ.ИЗКЛЮЧЕНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПУБЛИКУВАНЕТО
 
 
            1.Ограничения, отнасящи се до публикуването, изрично зададени в чл.64 от ЗСВ.
 
            1.1.По чл.64, ал.2 от ЗСВ- Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват БЕЗ МОТИВИТЕ ИМ.
 
 
Това са делата за установяване и оспорване на произход, за поставяне под запрещение или отменянето му; унищожаемост и нищожност на брака, развод, установяване факта на раждането и смъртта и др.
           
 
            При тези дела, на публикуване подлежи само диспозитива на съдебния акт,при спазване изискванията на ЗЗЛД.
 
 
 
 
            2. Ограничения по Закона за защита на личните данни
 
В съответствие с правомощията си Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗДЛ, изразява становище:
 
 
При създаване и поддържане на публичен регистър на съдебните решения следва да се предприемат мерки за гарантиране невъзможността за идентифициране на физическите лица, като освен инициализиране на имената на физическите лица, заличаване на единните граждански номера и адресите, да бъдат заличени признаците, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето, които въпреки инициализирането на имената на лицата биха могли да способстват идентифицирането на физическите лица.
Във връзка с изискването за прозрачност на правораздавателната система, личните данни- две имена , на магистратите следва да бъдат публични при обявяването на актовете.
 
 
1.Безусловно задължение на съда е, изпълнявайки задълженията си по чл.64 от ЗСВ, винаги да извършва обезличаване на най-малко следните данни: имената на физическите лица, единните граждански номера, адресите.
2.На обезличаване подлежат данните за професия, религиозна идентичност, етническа принадлежност, здравен и социален статус, но само когато и въпреки заличаването на останалите данни, те биха идентифицирали физическото лице.
3.Обезличаването следва да засяга не само физически лица- страни в процеса, но и всички физически лица, участващи в производството по делото в каквото и да било друго качество.
4.Ограниченията по ЗЗЛД касаят само физическите лица.
5.Двете имена на магистрата, постановил съдебния акт, не подлежат на обезличаване.
6.Не могат да се третират като лични данни, респ.данни, подлежащи на обезличаване, тези като: регистрационни номера на автомобили, номера на двигател и рама на МПС, идентификатори на имоти.
 
 
 
 
                                                                                      
3.Ограничения по Закона за защита на класифицираната информация
 
Според чл.1, ал.3 от ЗЗКИ –„Класифицирана е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация”.
 
-Държавна тайна- Информацията, определена в списъка по приложение №1 към ЗЗКИ, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред- чл.25 от ЗЗКИ.
 
-Служебна тайна- Информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес.
 
            Контролът върху дейността на лицата имащи право да боравят с класифицирана информация, се осъществява от председателя на съда.
Преценката дали съответен съдебен акт да бъде класифициран или не, се извършва от съдията-докладчик.
 
4.Актове в обезпечителния процес
 
 
Съобразно рамките на обезпечителните цели, предвидени от ГПК, публикуване на съдебните актове, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение, не следва да се извършва. Публикуването би било в противоречие както с целите на обезпечителния процес, така и с ефективността на правораздаването, като цел на системата.
 
5.Разпореждания за издаване на заповеди по чл.417 от ГПК и по чл.410 от ГПК.
 
 
Публичното оповестяване на разпорежданията и заповедите по чл.410 и чл.417 от ГПК не е оправдано с оглед целта на чл.64 от ЗСВ. Постановяваните в заповедното производство съдебни актове нито разрешават спора между страните, нито погасяват правото им на иск и не съставляват същински акт на правораздаване. Публикуването им не е от значение нито за страните, нито за обществеността.
 
 
6.Актове, свързани с произнасяне по доказателствени искания или по движението на делата.
 
Актовете по движението на делата, които не слагат край или не препятстват по-нататъшното развитие на процеса:
-всички актове по налагане на глоби;
-по определяне на възнаграждения на вещи лица, свидетели;
-определяне на служебни защитници и особени представители;
-актове за допускане на правна помощ;
-за насрочване и отлагане на делата;
-за конституиране на страни;
-за събиране на доказателства по делегация;
-за изпълнение на съдебни поръчки;
-актове, касаещи отклонения в исковото производство;
-актове по разрешение или/ и одобряване на обиск, претърсване и изземване;
-актове, постановени по частни наказателни дела, относно мерки за неотклонение в досъдебната фаза.
 
7.Актове, постановявани в рамките на охранителните производства
 
Съдебните актове по охранителните производства не следва да се публикуват, доколкото последното не е в съответствие с целите на чл.64, ал.1 от ЗСВ. Тази часто актове се постановяват в рамките на частно-граждански или частно-наказателни дела:
 
Постановени актове по частно-наказателни дела, образувани по:
-частни жалба по НПК;
-по жалбите срещу мярката за неотклонение „Задържане под стража”;
-по молби за реабилитация;
-по предложения за принудителни медицински мерки по чл.89 НК;
-по искания за задължително настаняване и лечение по чл.154, ал.2 и 3 и по чл.157 от Закона за здравето.;
-по всички искания към съда в досъдебното производство;
-по производствата във връзка с изпълнение на наказанията;
-по делегация на български и чуждестранни съдилища по наказателни дела;
-по молби за определяне на общо наказание.
 
 
 
ІV.АКТОВЕ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ
 
 
Публикуват се всички съдебни актове на правораздаване и онези, които слагат край или препятстват по-нататъшното развитие на производството.
 
 
 
V.ПУБЛИКУВАНЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ
 
Формата и структурата на съдебните актове са законово дефинирани / чл.236 от ГПК и чл.305 от НПК/. Съденият акт съставлява съвкупност от няколко части, основните от които са мотивите и диспозитива му. Съгласно чл.64 ал.1 от ЗСВ актовете на съда се публикуват незабавно. Публикуването следва да се извършва в тяхната цялост, а именно: мотиви и диспозитив, като само актовете по определени дела / засягащи здравния или гражданския статус/ се публикуват без мотивите.
 
 
VІ.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПУБЛИКУВАНЕТО НА СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ
 
  1. За подготовката и контрола на съдебните актове за публикуване в районен съд гр.Етрополе отговаря административния секретар.
  2. Съдебните секретари обезличават постановените съдебни актове и ги прикачват в електронната папка в деловодната програма.
  3. Всички обезличени съдебни актове се прикачват в споделена папка.
  4. Системния администратор извършва поместване на обезличените съдебни актове на интернет страницата на съда и извършва поддръжка на публикацията, като на нея оставя актовете от предходната и настоящата година.
  5. При действаща функция „ Автоматично обезличаване „ и „Публикуване” в „Системата за управление на съдебните дела”, актовете които подлежат на публикуване, ще се посочват от съдията-докладчик и публикуването ще се извършва от съдебните секретари.

Посещения:384008